Пламен Радонов в блогосферата

Личен блог на Пламен Радонов.

Пламен Радонов: По-страшна от икономическата е духовната криза

Пламен Радонов подкрепи инициативата на дискусионен клуб „Стефан Стамболов” във Велико Търново за засаждане на овощна градина в дома за стари хора в града.

Пламен Радонов в нова светлина

На Светла събота г-н Радонов, членове на клуба, граждани и журналисти, донесоха и засадиха 40 плодни дръвчета, за които ще се грижат, заедно с възрастните хора от дом „Венета Ботева”.

„ По-страшна от икономическата криза е духовната. Днес, повече отвсякога се нуждаем от изконните български ценности, от благотворителност и съпричастност. Затова трябва да излезем от рамките на сухата дискусия и да започнем да реализираме идеите си на практика.Няма политически замисъл в тази инициатива. Имаме много идеи, които ще осъществим през следващите месеци и те ще бъдат изцяло насочени към съхраняване и възраждане на духовни ценности и към благотворителност”, заяви Пламен Радонов.

Advertisements

12.04.2010 Posted by | Лични | , | Leave a comment

Пламен Радонов: По-доброто предстои

„По-доброто предстои!” е житейската философия на Пламен Радонов. Той е убеден в това. И не само убеден. Винаги е работил, за да го докаже.

Детството му е като на всички момчета,отрасли на село – свобода, игри и бели. Връзката с родното място е силна. Въпреки политическите върхове, до които е достигал, и до днес живее в родното си село Поликраище, а дома си с чувство за хумор нарича „родовия замък”. За замък напомнят само камината и гербът, който близък приятел- майстор направил специално за него, за да го изненада за Нова година.

Хората, които познават добре Пламен са категорични, че не е „лесен”. Отказва да отстъпва от убежденията си или да влиза в безпринципни съглашателства. Затова животът му е интересен, но не и лек. През 1985 година, само два месеца след като отбил военната си служба, го извикали запас. Като вижда табелите на камионите – Търговище, Силистра, Кърджали, Пламен отказва да се качи, с риск да бъде преследван и притискан. Заявява, че няма да участва в насилствената смяна на имената на българските турци и си тръгва. Днес се чуди как са му се разминали по-сериозни проблеми. Може би духащият вече и към България „перестроечен” вятър го е спасил. Но„отмъщението” не закъсняло – в следващите години го мобилизирали в запас над 10 пъти.
Десети ноември 1989 година заварва Пламен Радонов като студент в Стопанската академия в Свищов. Още същия месец, той основава и оглавява Независимото студентско дружество, Клуба за демокрация и Демократическата партия в града.
През април 1990 г. учредява Съюза на демократичните сили в Свищов, а през 1991 г. става основател и председател на Студентския парламент. Дипломира се със специалност „ Икономика и управление на промишлеността”.
Пламен Радонов в политиката

Пламен Радонов започва политическата си кариера в СДС и вече 20 години не напуска и не се отрича от тази партия.През годините има и върхове и спадове. Но след всеки срив започва отначало и работи последователно и систематично. Минава и през победи и през загуби. През 1991 като председател на изборния щаб печели изборите в Свищов. Следва загубата на парламентарния вот през 1994г. През 1995 г. Пламен Радонов е избран за общински съветник от СДС във Велико Търново и участва в създаването на Програмата за развитието на града. През 1997 г. като председател на предизборния щаб, печели 5 от 9-те мандати и е избран за народен представител в 38 Народно събрание. Стари седесари разказват интересни подробности за тогавашното подреждане на листи. Като областен лидер Радонов има право да заеме първо място. Проучване показало, че СДС ще вземе 4 мандата и половина. Тогава Пламен Радонов настоява да бъде поставен на пето място, за да изтегли повече гласове с авторитета си, но пък с риск той самият да не стане депутат. Успява да спечели 5 мандата и влиза в парламента.През 1998 г. става заместник – министър на отбраната в правителството на СДС. Гласуват му доверие да бъде пълномощник на българското правителство за разрешаване на хуманитарната криза в Македония и Косово. Безспорни са резултатите на екипа, с който работи – изграждането на най-добрия бежански лагер и недопускането на албански бежанци в България.

Вместо признание и възход, следват интриги, предателства, обвинения. Години, в които Пламен Радонов усеща горчивото жило на политиката, повече отвсякога. Доказва, че е чист и отново започва отначало. Бързо възстановява позициите си в СДС, защото хората го познават и му вярват. През 2004 г е избран за заместник – председател на Националния предизборен щаб на СДС,а през 2007г за главен секретар на партията. От 2009 г се занимава с консултантска дейност, но казва, че политическата тръпка още е жива…

Хората, с които е работил са разбрали, че стремежът му не е самоцелното израстване и задължителното заемане на високи позиции. Основният и постоянен двигател за него е активното присъствие – какво прави, как ще реализира заявената програма, ще срещне ли подкрепа и разбиране от съмишлениците.
И винаги е готов да понесе последствията от неизбежния сблъсък, защото според него, за едната чест се живее, всичко друго може да се прежали.

А от политическите рани се лекува най-добре в „сърцето на Балкана” или на брега на Янтра, с въдица в ръка….

29.03.2010 Posted by | Лични | , , | Leave a comment

Пламен Радонов подкрепи филм за Леон Филипов

На 17 март се навършиха 130 години от рождението на Леон Филипов – проектант, археолог, художник и голям дарител на Велико Търново. На годишнината е посветен  документалният филм “Човекът, който спира времето” , чиято премиера беше на 17 март 2010 г.  в  Музей “Възраждане и Учредително събрание” във Велико Търново.  „Честта е най-голямото богатство…“ – с тези думи започва една бележка, оставена от Леон Филипов и концентрирала в себе си цялата житейска философия на бележития търновчанин. Достигнал до преклонната възраст от 96 години, той никога не се отклонява от това свое верую и посвещава голяма част от времето си,  за да скицира, нарисува или изработи като гипсови макети известни места и сгради от Велико Търново, Арбанаси, Трявна, Асеновград. С рядко упорство и страст той успява да материализира късчета от времето, в което е живял.

Филмът е съвместна продукция на Регионалния музей и великотърновското дигитално студио Sunstorm. Сценарист и режисьор – Румяна Николова.

Филмът е реализиран с неоценимата подкрепа на г-н Пламен Радонов и ТД „Трапезица 1902“.
Регионалният исторически музей във Велико Търново е подготвил изложба с непоказвани досега експонати от дарението на Леон Филипов под надслов: “Леон Филипов – познатият и непознатият”. По проект на Леон Филипов са построени казармите – сградите на днешното старо военно училище, Арката на генералите и оградата, първата туристическа хижа на Царевец, Общинската палата на площада пред Царевец, мавзолея-костница на Отец Матей Преображенски, къщи във Велико Търново, Трявна, Арбанаси.

В началото на миналия век той закупува с лични средства Констанцалиевата къща в Арбанаси, реставрира я и я дарява на Велико Търново, заедно с родния си дом и целия си изключително богат архив.
По запазен от него гипсов макет е възстановена скулптурата на лъва до входа на Царевец.
По-познати са неговите макети на стари сгради от края на 19 и началото на 20 век, които са част от постоянната експозиция на музей “Възраждане и Учредително събрание”.

25.03.2010 Posted by | Лични | , | 1 Comment